8 дек. 2017 г., 08:47

Затова

454 1 5

Светът е голям,

а ние се срещнахме.

Защо онемя

и тръгваш по спешност?

 

Големи слънца

с големи планети,

големи сърца

в големи поети.

 

Нима те е страх

от думите истински,

че стриваш на прах

куража и риска?

 

И връщаш се там,

към детски копнежи,

при топла пола,

в живот безметежен.

 

Светът е суров,

разваля илюзии,

но има любов

без захарни музи.

 

Светът е голям,

ще трябва да свикнеш,

нали затова

ти ме повика?

 

8.12.2017        5:00

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, по-добре да подпяваме и да тропкаме с крачка и да се правим, че не ни засяга. И да съдим за неща, които са много по-безобидни. Добре, че нямам деца.
  • Поздрав за стиха...нооо, някога крайните решения са трудни...
  • Хареса ми!
  • Благодаря. Стори ми се, че думата "голям" упорито се избягва или ако се употребява, е винаги в негативен смисъл. За по-голямата част от света това не е така. Затова реших да я реабилитирам. Тук също има големи поети и те заслужават признание за качествата си. И това трябва да го кажат другите, не можем да очакваме от тях сами да се изтъкват.
  • Хубаво!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...