23 ene 2010, 21:50

Завист 

  Poesía » Otra
781 0 9

Завист

 

 

                               Вдъхновено от един

                               телевизионен репортаж на тема:

                               ”В метрото без панталони”

 

 

Дали ме стягат днеска панталоните?

И още как! Но как да ги сваля?

Дори представата извиква спомена

за онзи страшен първороден грях!

 

Нахлузвам ги обратно още в мислите,

и бързо ципа дърпам до откат.

И черна завист гризва ме наистина!

Към всички тях! Как кротко си седят!

 

Седят, стоят, дори не се познават,

естествено се движат и мълчат...

Живота, подчиняван на табутата,

отхвърлят с жест, на истини богат.

 

 

 

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оригинален стих със смело послание!
    ПОЗДРАВИ!!!!!! БЪДИ!
  • Арихо, явно котката ти е много печена!
    Ваше благородие, благодаря!
    Ангел, благодаря!
    Михри, продължавай в този дух!
    Жари, разбираш защо съм завидяла!
    Белла, това беше инициатива на група по Интернет. Отзовалите се влизаха в метрото облечени, най-спокойно си сваляха панталоните и продължаваха да се държат както обичайно. ТОВА ме впечатли.
    Мариела, и аз така се чувствам, затова и тази черна завист
    Благодаря и на вас - Борис, Ивон, Ласка и Вилдан !!!
  • Традициите не са това което бяха,но пък хубавия стих (дори и без панталони) винаги ще бъде харесван!
  • Аз без панталони се чувствам... гола!!!
  • Когато стягат ме хормоните,отварям ципа си на панталоните!
  • Не на табутата...поне на някои от тях!
    Поздрави, Нели!
  • Тук!
Propuestas
: ??:??