23 ene 2010, 21:50

Завист

  Poesía » Otra
927 0 9

Завист

 

 

                               Вдъхновено от един

                               телевизионен репортаж на тема:

                               ”В метрото без панталони”

 

 

Дали ме стягат днеска панталоните?

И още как! Но как да ги сваля?

Дори представата извиква спомена

за онзи страшен първороден грях!

 

Нахлузвам ги обратно още в мислите,

и бързо ципа дърпам до откат.

И черна завист гризва ме наистина!

Към всички тях! Как кротко си седят!

 

Седят, стоят, дори не се познават,

естествено се движат и мълчат...

Живота, подчиняван на табутата,

отхвърлят с жест, на истини богат.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинален стих със смело послание!
    ПОЗДРАВИ!!!!!! БЪДИ!
  • Арихо, явно котката ти е много печена!
    Ваше благородие, благодаря!
    Ангел, благодаря!
    Михри, продължавай в този дух!
    Жари, разбираш защо съм завидяла!
    Белла, това беше инициатива на група по Интернет. Отзовалите се влизаха в метрото облечени, най-спокойно си сваляха панталоните и продължаваха да се държат както обичайно. ТОВА ме впечатли.
    Мариела, и аз така се чувствам, затова и тази черна завист
    Благодаря и на вас - Борис, Ивон, Ласка и Вилдан !!!
  • Традициите не са това което бяха,но пък хубавия стих (дори и без панталони) винаги ще бъде харесван!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...