Завист
Завист
Вдъхновено от един
телевизионен репортаж на тема:
”В метрото без панталони”
Дали ме стягат днеска панталоните?
И още как! Но как да ги сваля?
Дори представата извиква спомена
за онзи страшен първороден грях!
Нахлузвам ги обратно още в мислите,
и бързо ципа дърпам до откат.
И черна завист гризва ме наистина!
Към всички тях! Как кротко си седят!
Седят, стоят, дори не се познават,
естествено се движат и мълчат...
Живота, подчиняван на табутата,
отхвърлят с жест, на истини богат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
