Завист

Poetry » Other

925 0 9

Завист

Вдъхновено от един

телевизионен репортаж на тема:

”В метрото без панталони”

Дали ме стягат днеска панталоните?

И още как! Но как да ги сваля?

Дори представата извиква спомена

за онзи страшен първороден грях!

Нахлузвам ги обратно още в мислите,

и бързо ципа дърпам до откат.

И черна завист гризва ме наистина!

Към всички тях! Как кротко си седят!

Седят, стоят, дори не се познават,

естествено се движат и мълчат...

Живота, подчиняван на табутата,

отхвърлят с жест, на истини богат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Оригинален стих със смело послание!
ПОЗДРАВИ!!!!!! БЪДИ!

2010-01-27T21:25:43+02:00
ananel (Нелиса)

Арихо, явно котката ти е много печена!
Ваше благородие, благодаря!
Ангел, благодаря!
Михри, продължавай в този дух!
Жари, разбираш защо съм завидяла!
Белла, това беше инициатива на група по Интернет. Отзовалите се влизаха в метрото облечени, най-спокойно си сваляха панталоните и продължаваха да се държат както обичайно. ТОВА ме впечатли.
Мариела, и аз така се чувствам, затова и тази черна завист
Благодаря и на вас - Борис, Ивон, Ласка и Вилдан !!!

2010-01-25T12:41:52+02:00
feia (Вилдан Сефер)

2010-01-24T18:33:27+02:00
Laska (Ласка Александрова)

2010-01-24T11:09:40+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Традициите не са това което бяха,но пък хубавия стих (дори и без панталони) винаги ще бъде харесван!

2010-01-24T04:18:43+02:00