23 янв. 2010 г., 21:50

Завист

928 0 9

Завист

 

 

                               Вдъхновено от един

                               телевизионен репортаж на тема:

                               ”В метрото без панталони”

 

 

Дали ме стягат днеска панталоните?

И още как! Но как да ги сваля?

Дори представата извиква спомена

за онзи страшен първороден грях!

 

Нахлузвам ги обратно още в мислите,

и бързо ципа дърпам до откат.

И черна завист гризва ме наистина!

Към всички тях! Как кротко си седят!

 

Седят, стоят, дори не се познават,

естествено се движат и мълчат...

Живота, подчиняван на табутата,

отхвърлят с жест, на истини богат.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинален стих със смело послание!
    ПОЗДРАВИ!!!!!! БЪДИ!
  • Арихо, явно котката ти е много печена!
    Ваше благородие, благодаря!
    Ангел, благодаря!
    Михри, продължавай в този дух!
    Жари, разбираш защо съм завидяла!
    Белла, това беше инициатива на група по Интернет. Отзовалите се влизаха в метрото облечени, най-спокойно си сваляха панталоните и продължаваха да се държат както обичайно. ТОВА ме впечатли.
    Мариела, и аз така се чувствам, затова и тази черна завист
    Благодаря и на вас - Борис, Ивон, Ласка и Вилдан !!!
  • Традициите не са това което бяха,но пък хубавия стих (дори и без панталони) винаги ще бъде харесван!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...