22 jun 2025, 16:27

Завръщане

  Poesía
257 0 0

Вглъбена често във детайла,

пропускам по-голямата картина.

Гриженето мисълта замайва,

неценното най-ценното ми взима.

Отнема важното тревогата крещяща

и разболява вътрешно душата.

Изправям се пред нужда належаща

и гръб обръщам на лъжата.

Сама не мога нито крачка,

в борбата ежедневна да се боря

Характерът на мрака е да смачка

и най-невзрачния и крехък порив.

В пръстта безгласно коленича,

очи протягам, гледам на небето.

Усещам на потоци как се стича

Бащината обич към детето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...