22 jun 2025, 16:27

Завръщане

  Poesía
248 0 0

Вглъбена често във детайла,

пропускам по-голямата картина.

Гриженето мисълта замайва,

неценното най-ценното ми взима.

Отнема важното тревогата крещяща

и разболява вътрешно душата.

Изправям се пред нужда належаща

и гръб обръщам на лъжата.

Сама не мога нито крачка,

в борбата ежедневна да се боря

Характерът на мрака е да смачка

и най-невзрачния и крехък порив.

В пръстта безгласно коленича,

очи протягам, гледам на небето.

Усещам на потоци как се стича

Бащината обич към детето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...