22 jun 2025, 16:27

Завръщане

  Poesía
235 0 0

Вглъбена често във детайла,

пропускам по-голямата картина.

Гриженето мисълта замайва,

неценното най-ценното ми взима.

Отнема важното тревогата крещяща

и разболява вътрешно душата.

Изправям се пред нужда належаща

и гръб обръщам на лъжата.

Сама не мога нито крачка,

в борбата ежедневна да се боря

Характерът на мрака е да смачка

и най-невзрачния и крехък порив.

В пръстта безгласно коленича,

очи протягам, гледам на небето.

Усещам на потоци как се стича

Бащината обич към детето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...