22.06.2025 г., 16:27

Завръщане

232 0 0

Вглъбена често във детайла,

пропускам по-голямата картина.

Гриженето мисълта замайва,

неценното най-ценното ми взима.

Отнема важното тревогата крещяща

и разболява вътрешно душата.

Изправям се пред нужда належаща

и гръб обръщам на лъжата.

Сама не мога нито крачка,

в борбата ежедневна да се боря

Характерът на мрака е да смачка

и най-невзрачния и крехък порив.

В пръстта безгласно коленича,

очи протягам, гледам на небето.

Усещам на потоци как се стича

Бащината обич към детето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....