Jun 22, 2025, 4:27 PM

Завръщане

  Poetry
231 0 0

Вглъбена често във детайла,

пропускам по-голямата картина.

Гриженето мисълта замайва,

неценното най-ценното ми взима.

Отнема важното тревогата крещяща

и разболява вътрешно душата.

Изправям се пред нужда належаща

и гръб обръщам на лъжата.

Сама не мога нито крачка,

в борбата ежедневна да се боря

Характерът на мрака е да смачка

и най-невзрачния и крехък порив.

В пръстта безгласно коленича,

очи протягам, гледам на небето.

Усещам на потоци как се стича

Бащината обич към детето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...