17 ene 2014, 22:36

Зима

542 0 0

Снегът премрежва моя поглед

и пред мен се мярна

осанка горда - мъжки силует.

Достатъчна причина да довърша

започнат преди сто лета куплет.

Студът тогава бе в рекордите описан,

а мойто тъничко и пролетно палте,

напук на всичките сезони бе излишно,

изгаряше ме допирът на твоите ръце.

Засили ме шейната по баири,

край мен летяха хора, домове.

Звъняха и камбани променливо,

надвикваха се вкупом гласове.

Над дирите от коловози снежни

през лятото се виеше дъга.

Сега, загърната със шал от нежност,

под арката ù пъстра пак вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...