Jan 17, 2014, 10:36 PM

Зима 

  Poetry » Love
334 0 0

Снегът премрежва моя поглед

и пред мен се мярна

осанка горда - мъжки силует.

Достатъчна причина да довърша

започнат преди сто лета куплет.

Студът тогава бе в рекордите описан,

а мойто тъничко и пролетно палте,

напук на всичките сезони бе излишно,

изгаряше ме допирът на твоите ръце.

Засили ме шейната по баири,

край мен летяха хора, домове.

Звъняха и камбани променливо,

надвикваха се вкупом гласове.

Над дирите от коловози снежни

през лятото се виеше дъга.

Сега, загърната със шал от нежност,

под арката ù пъстра пак вървя.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??