Зима
540
0
0
Снегът премрежва моя поглед
и пред мен се мярна
осанка горда - мъжки силует.
Достатъчна причина да довърша
започнат преди сто лета куплет.
Студът тогава бе в рекордите описан,
а мойто тъничко и пролетно палте,
напук на всичките сезони бе излишно,
изгаряше ме допирът на твоите ръце.
Засили ме шейната по баири,
край мен летяха хора, домове.
Звъняха и камбани променливо,
надвикваха се вкупом гласове.
Над дирите от коловози снежни
през лятото се виеше дъга.
Сега, загърната със шал от нежност,
под арката ù пъстра пак вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
