17 янв. 2014 г., 22:36

Зима

543 0 0

Снегът премрежва моя поглед

и пред мен се мярна

осанка горда - мъжки силует.

Достатъчна причина да довърша

започнат преди сто лета куплет.

Студът тогава бе в рекордите описан,

а мойто тъничко и пролетно палте,

напук на всичките сезони бе излишно,

изгаряше ме допирът на твоите ръце.

Засили ме шейната по баири,

край мен летяха хора, домове.

Звъняха и камбани променливо,

надвикваха се вкупом гласове.

Над дирите от коловози снежни

през лятото се виеше дъга.

Сега, загърната със шал от нежност,

под арката ù пъстра пак вървя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...