11 nov 2007, 10:40

Зимна картина

  Poesía
604 0 5

 

 

Знам,

че мисълта изтича

между пръстите ти топли

като бяла морска пяна...

неуловима, и топи се така...

Там,

във думите студени

дето има само нощни вопли -

на вълни се вливат тежко в мене...

пак - мощно и самотно...

И ето, в бяг,

на брега отсрещен,

са твойте надежди нежни,

далеч от душата ми, но виждам ги там...

брод те да чакат... копнежни.

Но, ето, пак сняг

край морето се стеле.

Защото превърна вълните във лед.

Пясъчни кули - порутени от вятъра в тебе...

тъй жестоко... така безнадеждно!                                      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...