Зимна картина
Знам,
че мисълта изтича
между пръстите ти топли
като бяла морска пяна...
неуловима, и топи се така...
Там,
във думите студени
дето има само нощни вопли -
на вълни се вливат тежко в мене...
пак - мощно и самотно...
И ето, в бяг,
на брега отсрещен,
са твойте надежди нежни,
далеч от душата ми, но виждам ги там...
брод те да чакат... копнежни.
Но, ето, пак сняг
край морето се стеле.
Защото превърна вълните във лед.
Пясъчни кули - порутени от вятъра в тебе...
тъй жестоко... така безнадеждно!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados
