Зимна картина
Знам,
че мисълта изтича
между пръстите ти топли
като бяла морска пяна...
неуловима, и топи се така...
Там,
във думите студени
дето има само нощни вопли -
на вълни се вливат тежко в мене...
пак - мощно и самотно...
И ето, в бяг,
на брега отсрещен,
са твойте надежди нежни,
далеч от душата ми, но виждам ги там...
брод те да чакат... копнежни.
Но, ето, пак сняг
край морето се стеле.
Защото превърна вълните във лед.
Пясъчни кули - порутени от вятъра в тебе...
тъй жестоко... така безнадеждно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вечерница или Зорница Все права защищены
