Nov 11, 2007, 10:40 AM

Зимна картина

  Poetry
607 0 5

 

 

Знам,

че мисълта изтича

между пръстите ти топли

като бяла морска пяна...

неуловима, и топи се така...

Там,

във думите студени

дето има само нощни вопли -

на вълни се вливат тежко в мене...

пак - мощно и самотно...

И ето, в бяг,

на брега отсрещен,

са твойте надежди нежни,

далеч от душата ми, но виждам ги там...

брод те да чакат... копнежни.

Но, ето, пак сняг

край морето се стеле.

Защото превърна вълните във лед.

Пясъчни кули - порутени от вятъра в тебе...

тъй жестоко... така безнадеждно!                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...