Зимна картина
Знам,
че мисълта изтича
между пръстите ти топли
като бяла морска пяна...
неуловима, и топи се така...
Там,
във думите студени
дето има само нощни вопли -
на вълни се вливат тежко в мене...
пак - мощно и самотно...
И ето, в бяг,
на брега отсрещен,
са твойте надежди нежни,
далеч от душата ми, но виждам ги там...
брод те да чакат... копнежни.
Но, ето, пак сняг
край морето се стеле.
Защото превърна вълните във лед.
Пясъчни кули - порутени от вятъра в тебе...
тъй жестоко... така безнадеждно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
