27 nov 2009, 16:52

Зимно 

  Poesía » De amor
1045 0 9

С уморения вятър вървим
бавно,

смълчани.
Стъпки оставят в снега

и в душите ни

рани.
Зад облака тихо и тъжно
Луната

поглежда.
В сълза се превърна снежинка -
последна

надежда.
Сенки самотни се сливат за кратко
прегърнати

в мрака.
Зад онзи прозорец е светло
и някой

някого
чака...

© Ники Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??