С уморения вятър вървим
бавно,
смълчани.
Стъпки оставят в снега
и в душите ни
рани.
Зад облака тихо и тъжно
Луната
поглежда.
В сълза се превърна снежинка -
последна
надежда.
Сенки самотни се сливат за кратко
прегърнати
в мрака.
Зад онзи прозорец е светло
и някой
някого
чака...
© Ники Всички права запазени