27.11.2009 г., 16:52 ч.

Зимно 

  Поезия » Любовна
910 0 9

С уморения вятър вървим
бавно,

смълчани.
Стъпки оставят в снега

и в душите ни

рани.
Зад облака тихо и тъжно
Луната

поглежда.
В сълза се превърна снежинка -
последна

надежда.
Сенки самотни се сливат за кратко
прегърнати

в мрака.
Зад онзи прозорец е светло
и някой

някого
чака...

© Ники Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??