| Тъй много липсва ми сега | |||
| спокойствието на душата. | |||
| Да се отпусна и заспя, | |||
| тъй както спят децата. | |||
| Тъй много липсва ми сега | |||
| да съм обичана, желана. | |||
| Да чувам исканите две слова | |||
| и да заспивам обладана. | |||
| Но сигурна съм, вече знам... | |||
| Не е далече оня миг, | |||
| във който в теб ще се притисна, | |||
| защото чул си моя вик. | |||
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
много,много ми харесва този стих!!!Пожелавам ти много щастие приятелкоПрегръщам те
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
