| Тъй много липсва ми сега | |||
| спокойствието на душата. | |||
| Да се отпусна и заспя, | |||
| тъй както спят децата. | |||
| Тъй много липсва ми сега | |||
| да съм обичана, желана. | |||
| Да чувам исканите две слова | |||
| и да заспивам обладана. | |||
| Но сигурна съм, вече знам... | |||
| Не е далече оня миг, | |||
| във който в теб ще се притисна, | |||
| защото чул си моя вик. | |||
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
много,много ми харесва този стих!!!Пожелавам ти много щастие приятелкоПрегръщам те
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
