| Тъй много липсва ми сега | |||
| спокойствието на душата. | |||
| Да се отпусна и заспя, | |||
| тъй както спят децата. | |||
| Тъй много липсва ми сега | |||
| да съм обичана, желана. | |||
| Да чувам исканите две слова | |||
| и да заспивам обладана. | |||
| Но сигурна съм, вече знам... | |||
| Не е далече оня миг, | |||
| във който в теб ще се притисна, | |||
| защото чул си моя вик. | |||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
много,много ми харесва този стих!!!Пожелавам ти много щастие приятелкоПрегръщам те
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
