| Тъй много липсва ми сега | |||
| спокойствието на душата. | |||
| Да се отпусна и заспя, | |||
| тъй както спят децата. | |||
| Тъй много липсва ми сега | |||
| да съм обичана, желана. | |||
| Да чувам исканите две слова | |||
| и да заспивам обладана. | |||
| Но сигурна съм, вече знам... | |||
| Не е далече оня миг, | |||
| във който в теб ще се притисна, | |||
| защото чул си моя вик. | |||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
много,много ми харесва този стих!!!Пожелавам ти много щастие приятелкоПрегръщам те
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
