тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
2 dic 2008, 8:48

Зрак

809 0 17
Аз бързам към своята човешка звезда,
 
където зеления ми сън да зазвучи...
 
Аз, грешник, с протегната земна ръка.
 
Ти, за любовта си, слязъл по лунни лъчи.
 
Аз, неразрошена, колеблива вълна...
 
Ти, ново слънце, за мен прелъстил...
 
И ставам на себе си хоризонт...
 
И ставаш... вселенски дом...
 
Приземявам се в твоя сезон...
 
И пролетно-летен, есенно-зимен,
 
но свой...
 
И стигам...

И стигаш...

На очите, до бистрия, нежен зрак...

На сърцето, до бял, папирусен знак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0