тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
2.12.2008 г., 8:48

Зрак

807 0 17
Аз бързам към своята човешка звезда,
 
където зеления ми сън да зазвучи...
 
Аз, грешник, с протегната земна ръка.
 
Ти, за любовта си, слязъл по лунни лъчи.
 
Аз, неразрошена, колеблива вълна...
 
Ти, ново слънце, за мен прелъстил...
 
И ставам на себе си хоризонт...
 
И ставаш... вселенски дом...
 
Приземявам се в твоя сезон...
 
И пролетно-летен, есенно-зимен,
 
но свой...
 
И стигам...

И стигаш...

На очите, до бистрия, нежен зрак...

На сърцето, до бял, папирусен знак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0