2 дек. 2008 г., 08:48

Зрак

808 0 17
Аз бързам към своята човешка звезда,
 
където зеления ми сън да зазвучи...
 
Аз, грешник, с протегната земна ръка.
 
Ти, за любовта си, слязъл по лунни лъчи.
 
Аз, неразрошена, колеблива вълна...
 
Ти, ново слънце, за мен прелъстил...
 
И ставам на себе си хоризонт...
 
И ставаш... вселенски дом...
 
Приземявам се в твоя сезон...
 
И пролетно-летен, есенно-зимен,
 
но свой...
 
И стигам...

И стигаш...

На очите, до бистрия, нежен зрак...

На сърцето, до бял, папирусен знак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...