Така ми липсваш,татко,
а болката не спира
и в спомените сладко
душата се простира.
Опитвам се да върна
прегръдката ти мила
и в погледа да зърна
надежда,вест и сила.
Опитвам, но не стигат
до края сетивата,
емоциите напират,
но бягат към сълзата.
Опитвам се да зърна
лицето ти щастливо
и в изгрев да прегърна
сияние красиво.
Да взема от небето
звездата твоя щедра
и съживя сърцето
с усмивката ти ведра...
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados