7.07.2024 г., 19:00

Звезда от небето

362 1 2

Така ми липсваш,татко,

а болката не спира

и в спомените сладко

душата се простира.

 

Опитвам се да върна

прегръдката ти мила

и в погледа да зърна

надежда,вест и сила.

 

Опитвам, но не стигат

до края сетивата,

емоциите напират,

но бягат към сълзата.

 

Опитвам се да зърна

лицето ти щастливо

и в изгрев да прегърна

сияние красиво.

 

Да взема от небето

звездата твоя щедра

и съживя сърцето

с усмивката ти ведра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...