Така ми липсваш,татко,
а болката не спира
и в спомените сладко
душата се простира.
Опитвам се да върна
прегръдката ти мила
и в погледа да зърна
надежда,вест и сила.
Опитвам, но не стигат
до края сетивата,
емоциите напират,
но бягат към сълзата.
Опитвам се да зърна
лицето ти щастливо
и в изгрев да прегърна
сияние красиво.
Да взема от небето
звездата твоя щедра
и съживя сърцето
с усмивката ти ведра...
© Наташа Басарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
