Poesía de autores contemporáneos
Огледално 🇧🇬
Какво начало!
Беше цялата във бяло
Всичко бе тъй стилно, славно …
Но завърши огледално ...
Тъмни векове 🇧🇬
тъмни векове.
Споменът възпява
мъртви богове.
Имало тогава ...
Не ми остана нищо 🇧🇬
дворецът тих е, буреняса дворът
и скринът с чудесата прости празен е,
а думите на чужд език говорят.
Не ми остана нищо за предричане, ...
Есенна приказка 🇧🇬
облечена в злато, във мед и рубин.
Разплита по клоните огнени нишки
и шепне на вятъра древен рефрен.
Дърветата палят последните свещи, ...
Залостване на душата 🇧🇬
Исках целия свят, а какво ми остана?
И едва ли бе нужно ми много да искам –
късче обич и липса на повод за рани,
или прагът на щастие да бъде нисък. ...
Все още търся младостта 🇧🇬
На Светла
Все още търся младостта
във пожълтелите листа,
в забравения вкус на любовта ...
Моето име е душа 🇧🇬
Не ме питай как се казвам.
Името е онова, което хората произнасят,
когато искат да ме повикат.
Ела по-близо. ...
Нека бъде за теб 🇧🇬
Нашепването на Вятъра 🇧🇬
Да подчиниш тялото на волята си
и да му забраниш,да остарява,
трябва да можеш,да чуваш,какво говори ти то,
та да сте си тандем още дълго тъдява. ...
За моето момче 🇧🇬
аз давам всичко - душа и сърце.
Искам да ме вземе в своите ръце,
да чувствам силно, както бях дете.
Моето момче с най-нежното сърце, ...
„Между вчера и никога“ 🇧🇬
Звездите помнят ли кои сме били, преди да се превърнем във мълчание? Дали небето пази нашите следи, или сме само кратко колебание?
Живеем сякаш имаме безкрайност, а дните ни се ...
Чернови на безкрая 🇧🇬
само тишина, без име и лице,
една безкрайност, сгъната като писмо,
което никой не посмя да прочете.
А после се появихме ...
Чай, с копнежи подсладен 🇧🇬
пороят глътна крехкия ми ден.
През пукнатини лятото изтече,
и есента простена кротко в мен.
Приседна тишината на коляно ...
Признание (Бяла птицо, поспри) 🇧🇬
видях бяла чайка сама.
Протегнах ръце да я стигна,
но бързо в миг тя отлетя.
Припев: ...
Празна гара 🇧🇬
студено стана, дори след пожара...
И куфари чакат, вече събрани –
куфари пълни, но със стари рани.
Тик-так, часовникът тиктака ...
Размисъл 🇧🇬
Когато свърши земният ми път
и си отправя аз към небесата
душата ми ще спре на кръстопът,
а после с мен ще литне в синевата! ...
16+ Айде 'сички, 'сички айде 🇧🇬
дигайте краката, дигайте ги по-високо.
Айде 'сички, завъртете и бедрата,
завъртете и бедрата, че парчето е жестоко.
Айде 'сички, дупетата не щадете, ...
Веселият оркестър 🇧🇬
Кап-кап, кап-кап по стрехата се чу,
весела песничка дъждът реди.
Шшшт, шшшт, листата танцуват в захлас,
а вятърът свири със свой есенен глас. ...
Към един стар приятел 🇧🇬
Ни власт, ни слава, нито пък богатство!
Аз съм нещастник – философ, поет…
Къде изчезна старото ни братство?!
Да вдигнем чаши – ала за какво? ...
Нощни мисли 🇧🇬
и лъч надежда на всеки да дарявам.
Как искам види ли ме някой във нощта
с искрица топлота да мога да дарявам.
Аз знам, че трудно се човекът радва ...
Октомврийската есен... 🇧🇬
златна есен, ранна - октомврийска -
с минзухари в жълти, лилави бои
и с гори - оранжево-златисти...
Прекрасно време, за мен тъй любимо, ...
Родино моя 🇧🇬
харвардски мекерета,
джендъри от Вашингтон,
от Брюксел и Париж.
Разреждат братска кръв ...
Октомврийски хайку триптих 🇧🇬
есенни листа
вятърът нацелува
безшумно в нощта
* * * ...
12+ Жертва 🇧🇬
в гората вълча глутница ръмжи.
Дали е глад на зверска паст бездънна,
но няма милост в пламнали очи.
Вълчицата е дала всичко: ...
Вечност 🇧🇬
тази сутрин,
забравих да се
спъна в липсата ти.
Дантелено нежно ...
Тайнствен апокриф 🇧🇬
разноцветна дъга след мощен ураган,
светъл лъч във отегченото ми битие,
ободряващ стимул за ума.
Очите ти — искрици, непрочетен роман. ...