Poesía de autores contemporáneos
Мое приказно момиче 🇧🇬
Мое нежно, приказно момиче,
близка си до моята душа.
Искам във света ти да надникна
и да пратя лъч от светлина. ...
Дъждовна риза 🇧🇬
Отбивам водите от дългите свои мълчания.
И прелеят ли, знам, че дошъл е мигът да се давя.
Колко думи възвираха в мене и страсти случайни!
Но триумфите лесни не носят ни почест, ни слава. ...
Цветна снимка 🇧🇬
и ашладисаната радост – също.
Това, което бе комфорт и слава,
в една забрава дълга се превръща.
В два века крадох круши и любови ...
Силата да продължиш -есе 🇧🇬
Знакът на надеждата 🇧🇬
и мислим, че така ще е до гроба.
Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Целебният дъждовен капков шев, ...
Бълха и слон 🇧🇬
на слонското ухо се изкачила
и изревала в него с всичка сила,
че обявява му война.
Уши размахал слонът за прохлада, ...
Дъждовна танка 🇧🇬
чукат смело по стъкло
силен дъжд вали
мокро моето сърце
чака твоите очи
Commedia dell'arte 🇧🇬
Нима си оня Арлекин
по който Колумбима плаче
във твойто смешно кановачо?
Не ще измамиш ти съдбата, ...
Парадоксът на Андромеда 🇧🇬
че имаме време,
но знаеш ли
за „Парадокса на Андромеда“?
Ако не, провери го ...
Квантово пътешествие с Лао Дзъ 🇧🇬
Очаквам само онова,
което сред тишина, уж
случайно, ще ме навести.
Може би… ще е образ, ...
Последна среща 🇧🇬
а вятърът разлиства спомени безкрайни.
Очите ти са залез над света,
а моите две неизплакани тайни.
Докоснах те за миг, почти на сън, ...
Искри, угаснали в сълзи 🇧🇬
Светят тез' искри в нощта и огряват любовта.
Но така е отредено − душата ти е тъй студена...
В теб − пространство от мълчание. В мен − копнежи и желание.
Нека стихът ти прости, макар че много ще боли. ...
Не е лесен животът 🇧🇬
не е "мляко и мед",
не е дума гальовна,
не е буре с късмет.
Не е лесен животът, ...
Лунни трохи 🇧🇬
Вещици – държат метли.
Гръб о гръб – застават в кръг
под луна извита – лък.
Бухал праща им стрела – ...
Вдъхновение 🇧🇬
потъпкала е гордост и тъга
върви със крачки устремени
към следващите дни...
В света! ...
Смисъл 🇧🇬
Себе си, дявола, бог,
че е принц и си търси лисица.
Малък е -
лакът човек - ни за ласка, ...
Какво ни трябва 🇧🇬
И времето застина в този час.
Светът замлъкна, в тишина обвита,
да търси своя отговор във нас.
Не ни е нужен блясък, нито злато, ...
Очите ни... 🇧🇬
като на лента филмова сякаш...
Огледало са те, на душата ни,
все перипетии виждат се в тях...
Очите от радост и обич искрят, ...
Момиче-кокиче 🇧🇬
Сред мразовита, снежна белота,
слънчев лъч кокиченце огря.
Смели ръчички, надвили студа,
с камбанка бяла зовят пролетта. ...
През мен 🇧🇬
но оставя прохлада, която в тялото ми се разлива.
Вятърът ми казва нещо шепнешком,
което разсмива и ме кара да съм щастлива.
Студът се промъква във вените ми крадешком ...
Двойно фибайку 🇧🇬
спри не докосвай
нозете на нейния чар
разреши да целуна с жар
върху челото ...
Животът е тук 🇧🇬
Днес съм тук, родена от светлина и обичане,
утре, неуловима с преследващ ме вик.
Спри нозете и мислите ми от бясното тичане.
Спри да търсиш! Животът е тук... и е само миг. ...
Лунна нощ 🇧🇬
и кърпи раните на здрача ням,
а мракът като стар художник слага
по бузите на времето балсам.
Звездите - шепа тихи семенца, ...
Море без цветове 🇧🇬
с вълнуващо затоплени течения,
по бреговете си човешките следи
с размах заглади, затвърди владения.
В небето се огледа за разкош - ...
Защото съм 🇧🇬
да слушам трополенето на едри капки.
Ще изям с наслада еклер с пухкав крем, без да бързам, на много малки хапки.
А после на кея ще се спра за дълго
да погледам сънени рибарски лодки, ...
Като чучулига 🇧🇬
а сърцето ми със римата лети
и всеки спомен искам да повторя,
за да те срещна в моите мечти...
И копнея аз да съм поет изящен, ...
Его 🇧🇬
побеждава - сатана
се забавлява -
тъй като от свише се
човек отдалечава
Манифестирам 🇧🇬
в този живот
и за хиляден
в хиляди други.
И не, че те разпознавам веднага, ...
Град на ангели 🇧🇬
Морето. Изгревът.
Звукът.
Неземен звук.
Ронещ ведрината ...
Обещание в дъжда 🇧🇬
по старите, забравени алеи.
А ти ми каза: „Вярвай ми, върви,
любовта и бурите ще надживее.“
Капките шептяха вместо нас, ...