Най-важното на една телевизия, драгий читателю, е да светка, присвятква, мята акъл, па той дали е верен му пука само на кучето… Затуй се аз тази сутрин покачих на пиадестала на Великолепието и твърдо и тъй смело се прикотках да направя едно дългоочаквано бленувано щастие — Сутрешно предаване със Зигфрид Заспалий. Или по-скоро, На Кафе със Зига с дрезгавия глас (нали знаеш, брате, първото ти “Добро утро” винаги е шедьовър на заспалото изкуство, та сметнах да уважа този тембър, достоен за Оскар. Пардон, за Грами. Абе, за Павароти… За Бочели? Не знам ги!). Едвам отворил клепки, с още подпухнали от топло сънче бузки, се аз горд мъж на 37 години (с думи, тридесет и седем) запътих към студиото, което, не питай къде се намира, защото да ти кажа кирия нямам, не ще ти дам адрес, та после да ме осъдиш, че не съм 170см висок, както обичам да казвам, а 167…
Та, отидох аз, докат пътувах с колата (за който не помни, колата ми е малка, но надъхана!) ме триста и двама човека засякоха, ама аз спал-подп ...