Аз бия
Беше най-малкият мъж в семейството. Нямаше още три годинки, но вече бе господар в сърцата на всички. Милваха го, глезеха го, обгрижваха го, но светът за него бе ново, непознато място. Страхуваше се от големите пухкави котки, от рошавите улични кучета, от паяците, мухите, комарите, от сянката си дори. Вечер се гушваше в скута на майка си търсейки закрила от огромните очи на тъмнината.
Подариха му красив детски мотор. Играчката го ужаси. Издаваше страшни звуци, уж песнички и беше тооолкова голяма! Скри се стресиран зад гърба на баща си отказвайки да я доближи.
- Това дете е много плашливо. - мърмореше баба му. Трябва да го научим да се отбранява. Ами децата в детската градина ще го тормозят - нареждаше тя.
Измина време. Очакваха гости. През деня майка му купи нови дрешки.
- Довечера Кали ще е тук. Ще си играеш ли с нея? Виж колко си хубав с това костюмче!
- Не, Кали лошава. Аз бия Кали! - беше неочакваният отговор.
Малкият мъж гледаше намусено. Той вече беше смел.
Усетила, че нещо става в детската му главичка, тя го загледа учудено:
- Но, защо? Преди си играеше с нея? Тя ти е приятелка, миличък.
- Не, аз бия Кали! - отново прозвуча любимата реплика.
Вечерта децата се срещнаха. Кали радостно се затича към него. Бяха почти на една възраст, но тя бе по-дребничка. Гледаше го с големите си черни очички.
- Дай това! - поиска му количката
- Не! Аз бия тебе! - отговори й той сърдито. Нацупи се и се отдръпна.
Тя го загледа. На лицето й се изписа учудване. Посегна към играчката, но малкият мъж я скри зад гърба си. Изведнъж Кали го сграбчи за раменете и започна да го целува, целува, целува...От изненада, той изтърва количката и не успя да издаде нито звук.
На другият ден майка му го обличаше чевръсто говорейки:
- Сега ще излезем. Ще отидем на пързалката. Там може да е Деси. Ще си играеш с нея, нали?
- Не, аз бия Деси! Деси е лошава.
- Да, да знам. Както снощи Кали. - и се засмя закачливо.
- "Ах тези мъже". - помисли си по-късно тя и го помъкна усмихната към игрушките. Знаеше, че той ще остане за нея винаги малкото, плашливо, но добро момченце.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Таня.🌹
-
Точно описание!
Поздравления! -
и се крия
-
Това е чудесна тактика. Винаги има успех.🙂
Поздрави, Пешо! -
И аз така, Кате: като понечат да ме целунат - още бягам и бия. 😊👍
-
Благодаря ти, Миночка! И аз мисля като теб.
Поздрави! -
Много мило и някакси близко, децата правят живота ни и спонените за тях, стоплят! Хареса ми Катя и те поздравявам!
-
Ви, сигурно си ги биеш малко и затова. Повече бой значи по-добре.
Благодаря за прочита. /Продължих шегата ти./
Пепи, според мен боят не е решение. С това възпитание се стига до още по-голяма агресия и дори убийства. Имам житейски примери за подобно грешно възпитание и сега родителите ги е страх синът им неволно да не убие някой непознат ако случайно го ядоса. -
И бабата е права. "ако те ударят по едната буза, подай и другата" в живота не важи. Тя казва "да се отбранява", не да се бие. Които не отвръщат на лошото, се превръщат в мишени.
-
Кате, аз бия, де коя мацка видя, ама не ма целуват. Що тъй???
Щот са лошави, явно. -
Пепи, и аз мисля, че майката е умна жена. За бабата не мога да кажа същото.
Тони, моят братовчед се страхуваше от памук. В къщи навсякъде се слагаше памук, за да не отваря определени шкафове или врати. Децата са много забавни с техният начин на мислене и желязна логика. -
Сестра ми като много малко дете се плашеше от информацията и икономиката . Не от Торбалан и Баба Яга. Чула беше тези думи по телевизията и пита - Те стлашни ли са? Баща ми и казва - Да страшни са. Така се впечатвли това дете, че казваше - Сега ще дойде, онази, стлашната икономика. И инфолмацията ще дойде...
Това беше преди много, много години. -
Малките деца са като животинки: неподправени и откровени. И когато опознават света е нормално неизвестното и непознатото да ги плаши, агресията е реакция на инстинкта за съхранение. Както и най-малките кученца лаят и скачат към непознати, но не за да ги ухапят, а защото ги е страх.
Допада ми реакцията на майката - умна жена! -
Привет, Ина! Децата слушат възрастните, но понякога не трябва да го правят.
Пепи, много вярно. Понякога жените са толкова заети с изпълняването на мъжките желания, че забравят своите. -
Жените може да не знаят какво искат, но винаги знаят какво искат мъжете!
-
малко странна детска агресия..
-
Радвам се, че съм ви усмихнала. Това ми беше целта.
-
-
Благодаря ти, Катя, че ме въведе в чудния, закачлив и своенравен детски свят. Предизвика усмивка в мен.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
