Беше най-малкият мъж в семейството. Нямаше още три годинки, но вече бе господар в сърцата на всички. Милваха го, глезеха го, обгрижваха го, но светът за него бе ново, непознато място. Страхуваше се от големите пухкави котки, от рошавите улични кучета, от паяците, мухите, комарите, от сянката си дори. Вечер се гушваше в скута на майка си търсейки закрила от огромните очи на тъмнината.
Подариха му красив детски мотор. Играчката го ужаси. Издаваше страшни звуци, уж песнички и беше тооолкова голяма! Скри се стресиран зад гърба на баща си отказвайки да я доближи.
- Това дете е много плашливо. - мърмореше баба му. Трябва да го научим да се отбранява. Ами децата в детската градина ще го тормозят - нареждаше тя.
Измина време. Очакваха гости. През деня майка му купи нови дрешки.
- Довечера Кали ще е тук. Ще си играеш ли с нея? Виж колко си хубав с това костюмче!
- Не, Кали лошава. Аз бия Кали! - беше неочакваният отговор.
Малкият мъж гледаше намусено. Той вече беше смел.
Усетила, че нещо става ...