Имаше един виц навремето - можете ли да сложите един и същ надпис под две различни картини - бременна жена и изгорял хляб. Надписът беше "Късно изваден".
Изкуството да коментираш е наистина изкуство. И най вече когато целиш не точно да коментираш, а да станеш обект на коментар.
Как ви звучат например следните фрази:
Когато произведението ви остави бездумен, в смисъл, че сте си глътнали езика и се чудите какво да кажете, можете да използвате удивителните:
Колкото повече, толкова по-добре.
Ако и те ви се виждат недостатъчни да отбележите присъствието си под нечие произведение, можете да възкливате:
Ако дотук изброените похвати не ви се виждат пълноценни, можете да намесите Херодот, майката на Демостен, котката на Конфуций или Махалото на Фуко, в краен случай Принципът на Питър или Законите на Мърфи. Колкото повече библиографска плява - толкова по-добре. Минавате за ерудит с критичен дух или в критическа възраст. Където и да ги сложите, все ще са си на място. Дали ще е Сю Дзън или Шон Пен, няма проблем, и Чарли Шийн ще свърши работа.
Още по-лесно е да минете през произведението, да си копнете куплет или израз и да го постнете в коментарното поле, придружено с ПЕТ удивителни!!!!! Яко, а!
Коментирай, читателю, коментирай. Най вече, за да те забележат теб.
В крайна сметка чукча писател, не читател.:) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)
© Стефан Балди Todos los derechos reservados