Да остарееш по свой начин.
Произведение от няколко части
-
993 4 13Prosa » Relatos
-
Prosa » Relatos
Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бяха започнали да ползват методите на съвремената медицина, за да спрат времето и да заличат следите, които то оставяше по тях. Тя също имаше финансовата възможност да го направи, но искаше да остарее така, както са остарели майка ѝ, баба ѝ... Нормално. Това "вчерашно" нормално, днес го смятаха за ненормално. Може би тя беше ненормална!?
Днес, докато пушеше пред сградата на офиса, покрай нея минаха две момчета на около седемнадесет или осемнадесет години. Едното, гледайки я нахално, каза на другото:
- Гледай каква мацка!
- Това не е мацка, бе! Това е лелка! - отвърна приятелчето му.
" Майка ти е лелка!" Искаше ѝ се да му изкрещи, но се сети, че всъщност, тя наистина можеше да му е майка.
Замисли се, каква би искала да е, когато остарее. Всъщност, въобще не ѝ се искаше да остарява. Не искаше да живее в спомени и да забрави мечтите.То на кой ли му се иска да го болят ставите, да гледа набръчканата си кожа, приличаща на мачкан лак, да не дочува и вижда, да разказва минали истории на един и същи човек по три, четири пъти.... Мони разтърси ужасено глава. Не! Тя щеше да остарее по свой си начин. Щеше да се облича в ярки цветове: " Защо възрастните се обличат в тъмни багри!? Изглеждат още по-тъжни в тях."
Ще носи шапки, от тези, които носи лятото на плажа - с широката периферия. Ще пуши цигари и ще пие вино, а може и бира. Ще седи на тротоара или ще се търкаля в тревата на градската градина. Ще ходи по джапанки и къси панталони. Ще къса цветя от хорските градини, за да пълни вазите си, нищо, че може да ги купи от магазина. Просто, усещането ще е различно. Ще се научи да свири с уста и ще подсвирква след красивите и стройни момчета. Ще носи тениски с надписи "fuck you" и ще слуша силно музика. Ще кара бясно кола и ще псува. Няма да брои бръчки и да пази диети. Непрекъснато ще е в движение, защото движението е живот. Всички влюбени са деца в душата си. А тя бе влюбена в живота, следователно щеше винаги да си остане дете.
А сега! Сега трябва да е разумна. Трябва да възпита дъщеря си, да си плаща сметките, да не псува пред хората, да не подсвирква след момчетата, да се облича прилично и да е образцова съпруга.
Но дали да не порепетира за остаряванито си!?
Мони се усмихна, сложи червило на устните си и се запъти за купона.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
