2 мин за четене
Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бяха започнали да ползват методите на съвремената медицина, за да спрат времето и да заличат следите, които то оставяше по тях. Тя също имаше финансовата възможност да го направи, но искаше да остарее така, както са остарели майка ѝ, баба ѝ... Нормално. Това "вчерашно" нормално, днес го смятаха за ненормално. Може би тя беше ненормална!?
Днес, докато пушеше пред сградата на офиса, покрай нея минаха две момчета на около седемнадесет или осемнадесет години. Едното, гледайки я нахално, каза на другото:
- Гледай каква мацка!
- Това не е мацка, бе! Това е лелка! - отвърна приятелчето му.
" Майка ти е лелка!" Искаше ѝ се да му изкрещи, но се сети, че всъщност, тя наистина можеше да му е майка.
Замис ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация