Да остарееш по свой начин.
Multi-part work
-
646 4 13Prose » Narratives
-
Prose » Narratives
Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бяха започнали да ползват методите на съвремената медицина, за да спрат времето и да заличат следите, които то оставяше по тях. Тя също имаше финансовата възможност да го направи, но искаше да остарее така, както са остарели майка ѝ, баба ѝ... Нормално. Това "вчерашно" нормално, днес го смятаха за ненормално. Може би тя беше ненормална!?
Днес, докато пушеше пред сградата на офиса, покрай нея минаха две момчета на около седемнадесет или осемнадесет години. Едното, гледайки я нахално, каза на другото:
- Гледай каква мацка!
- Това не е мацка, бе! Това е лелка! - отвърна приятелчето му.
" Майка ти е лелка!" Искаше ѝ се да му изкрещи, но се сети, че всъщност, тя наистина можеше да му е майка.
Замисли се, каква би искала да е, когато остарее. Всъщност, въобще не ѝ се искаше да остарява. Не искаше да живее в спомени и да забрави мечтите.То на кой ли му се иска да го болят ставите, да гледа набръчканата си кожа, приличаща на мачкан лак, да не дочува и вижда, да разказва минали истории на един и същи човек по три, четири пъти.... Мони разтърси ужасено глава. Не! Тя щеше да остарее по свой си начин. Щеше да се облича в ярки цветове: " Защо възрастните се обличат в тъмни багри!? Изглеждат още по-тъжни в тях."
Ще носи шапки, от тези, които носи лятото на плажа - с широката периферия. Ще пуши цигари и ще пие вино, а може и бира. Ще седи на тротоара или ще се търкаля в тревата на градската градина. Ще ходи по джапанки и къси панталони. Ще къса цветя от хорските градини, за да пълни вазите си, нищо, че може да ги купи от магазина. Просто, усещането ще е различно. Ще се научи да свири с уста и ще подсвирква след красивите и стройни момчета. Ще носи тениски с надписи "fuck you" и ще слуша силно музика. Ще кара бясно кола и ще псува. Няма да брои бръчки и да пази диети. Непрекъснато ще е в движение, защото движението е живот. Всички влюбени са деца в душата си. А тя бе влюбена в живота, следователно щеше винаги да си остане дете.
А сега! Сега трябва да е разумна. Трябва да възпита дъщеря си, да си плаща сметките, да не псува пред хората, да не подсвирква след момчетата, да се облича прилично и да е образцова съпруга.
Но дали да не порепетира за остаряванито си!?
Мони се усмихна, сложи червило на устните си и се запъти за купона.
© Росица Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Ирка! 🙂 Баба ми казваше " Някои се раждат остарели, а други остаряват млади!" 😃
-
Роси, възрадва ми душата с това остаряване! Бордюри, боси ходила, вино, цигари (може и някоя друга пура), бясно каране и псуване👍😀 възрастните да го.... мислят 👅
Съпругът ми скоро ме пита:
"ти до 80 ли ще носиш скъсани дънки и потури?"
Дори не му отговорих!🤭
А твоите къси панталони са на противоположния край на ужаса. Страшно ти отиват!👍😉 -
Зиги, няма за какво да се извиняваш, винаги се радвам на коментарите ти!🙂А за мен първият бял косъм беше в младостта ми и направо изживах "Да бъде или да не бъде" в съвременен вариант!😀
Иржи,благодаря за коментара. Аз също съм руса и обичам да нося къси панталони, а те са ужасът на майка ми - " Какво ще кажат хората!?" А мен хич не ме вълнува това!🙂 -
Страшно ми хареса твоя начин , т.е. на Мони, да остарява по свой, т.е по мой начин! Аз нито на младини, нито сега съм носила и една черна дреха! За мен са траур! Понеже съм руса, ми отиват не само, но обичам фрапантните цветове- френско червено, маслено или тревисто зелено,,абе всички възможни цветове, но без сиво и бежаво.И тях не обичам. Добре, че имам добър тургор на кожата генетично, та не прилагам нищо. Защото сърцето ми е младо както в моя израз:
"Дали зарад годините си редно е да съм бабЕ?
И да се чувствам стара? Ала сърцето ми като не ще?!... -
Хехе хареса ми! А така, движението е живот, стар млад все тая, важното е да се радва човека на живота и да благодари… и да, да си носи Fuck You тениска, бре, какво й е, ако я кефи 😊 твърде много хората се вземат на сериозно та от там идва… аз примерно като видях първите си бели косми в косата подскачах наляво надясно от кеф, о възрастен съм сега, бре, то все тая, ама на мен ми беше весело щото живота е весел. 😂😂 Роси извинявай ако липсва логиката на коментара ми, ама на токива мисли ме навеждаш! 🤣 Страхотен разказ, както винаги! Радвам се на таланта ти! 🥰
-
Благодаря, Петър! 🙂 Човек трябва да е истински и пред огледалото, пред себе си и света.
Младен, надявам се трудно да остарее и когато го направи да е както тя иска ! 🙂Благодаря ти!
Благодаря, ИнаКалина! От месец съм си в България и чух доста коментари, кой как се обличал, подхожда ли му или не. Това и провокира разказа ми. Искам да кажа, нека всеки остарее както иска! Да не робуваме на мнения и да оставим всеки да бъде себе си. Когато си родител носиш отговорности - да възпиташ деца, да плащаш сметки... Когато остарееш имаш повече свобода и време, по-малко отговорности.🙂
Благодаря, Асенчо! Радвам се да те видя тук! 🙂 -
Страшно много ми хареса надписа върху тениските... И не само... Поздравления за разказа, Роси!
-
по единствено добрия начин
хубав разказ. Не разбрах защо сега трябва да е една, а после да е друга, "образцова съпруга" ?! има ли някаква възраст за тези норми, които ще спазва и после ще спре да ги спазва кой казва, че възрастните трябва да са в тъмни дрехи... не питам, чудя се от къде се пръкват такива заключения; а и цветът на дрехите може да е тъмен и пак да си остарее както си е решила. Движението е живот- да, съгласна съм. -
С много хъс е твоята Мони, Роси.
Смятам, че трудно ще остарее. Може и да намери на късни години своя Жак, като Мирабел от "Последна любов" на Уилям Уортън. Дай Боже! -
Охооо, само така,.. цитирам коментара ти '' Бръчките са част от нас, трябва да си ги носим с гордост...''..прекрасен поглед към живота в разказът ти
-
Пламен, ще трябва да го обмисля! 🙂 Иска ми се обаче да помисля и върху Ани! Там трябва наистина да е дълго! 🙂😜
Асе, ние сме още млади и пълни с живот. Колко хляб има още в нас! 😄❤
Миночка, благодаря! Бръчките са част от нас, трябва да си ги носим с гордост!🙂 -
Като се замисля,заглеждах се в бръчките си към 35 - та година, след това взех да си ги харесвам, защото хич не ми пукаше.Прекрасен разказ, както винаги!
-
😎 , очаквам продължение ... дълго 😎
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
