Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и девета) 29

Рикен стоеше с лице, пълно с неразбиране и объркване, докато Грен четеше съзнанието му и го гледаше с пълна концентрация право в очите. На избрания воин му трябваха десет секунди, за да види, че момчето няма задни мисли, мотиви или тайни, които да крие, след което се обърна към своята любима и ѝ кимна едва забележимо, с облекчение. Тя също видимо се отпусна и изражението на напрегнато очакване напусна лицето ѝ. Магьосницата веднага се извърна и се усмихна на младия ловец – може би с прекалена и леко престорена веселост. После му рече с глас, пълен с добронамереност и нежност:

— Не се тревожи, миличък! Всичко е наред! Ела, седни при нас! Все пак си у дома си, а ние сме за кратко твои гости. Не се тревожи за нищо! Ела...

Невръстният, тъмнокож ловец смръщи леко вежди, със съмнение в очите, но се подчини и с бавна и неуверена крачка се насочи към тях и седна на масата, на стола до Грен. Младежът започна да мести поглед между двамата избраници — все още объркан, незнаещ какво точно се случва. След малко Лиза сложи ръка на рамото му и му рече предпазливо:

— Миличък, къде е Калийн? Виждал ли си я тази сутрин?

— Не, мис! Но Рикен знае, че Калийн днес ще е заета и няма да идва тук в палатката! Като нов лечител тя често е ангажирана — учат я и я изпитват! Рикен ще ѝ каже щом я види, че сте питала за нея... Ако трябва, Рикен ще предаде на момичето, че искате да се срещнете скоро... — отвърна тъмнокожото момче и погледна към Грен с израз, в който ясно личеше подозрението му, че се случва нещо странно. После избраният воин започна да говори:

— Не се тревожи, момко! Ще се срещнем скоро с нея — веднага щом се освободи. Синко, ти виждал ли си я да говори с някого... някой непознат или странник, или да се държи необичайно? Има ли нещо, което да ти е направило впечатление или да е събудило подозрението ти? Дори нещо дребно и незначително...

Младокът гледаше учудено в очите на воина до себе си, смръщи се и се замисли. След малко рече:

— Ами... не, сир! Калийн си е Калийн — каквато си е била винаги... Рикен не помни да е виждал нещо странно в очите ѝ или в думите ѝ... Защо питате такива неща, сир?

Воинът не отговори на въпроса, а веднага продължи:

— Рикен, ти виждал ли си някой човек или създание, което да ти е направило по-специално впечатление, откакто дойдохме в Джак-ран? Или някой, когото може би си виждал няколко пъти — да е бил край нас или някъде наблизо в тълпата? Повтарящ се образ, може би... или някой съмнителен тип, докато бяхме заедно, или пък когато търсихте змията за последната съставка в джунглите? — продължи да го разпитва Грен. Имаше доверие на момчето и така щеше да стане по-бързо, отколкото да обхожда целия му ум, без да знае какво точно да търси там.

Младият ловец, явно впрегнал паметта и концентрацията си до краен предел, помълча известно време, загледан някъде нагоре към тавана на шатрата си. След малко продума бавно:

— Амммм... не, мистър! Рикен не помни нищо съмнително — нито с Калийн, нито с някой непознат! Вие имате съмнения, че са ни следили и подслушвали! Това стана ясно на Рикен! Той няма да любопитства защо, но ще ви помоли поне да му кажете за напред за какво да внимава и да се озърта!

— Браво, момчето ми! — рече му доволен воинът. — Искам да си нащрек и да си с очи на четири! Гледай за непознат или непозната, някой, който се появява пак и пак — край тебе или край нас, когато сме заедно! Ако изобщо нещо ти се стори подозрително или странно — ще ми съобщиш по най-бързия и таен начин! Съгласен ли си, момко? Би ли го направил за мен и мис Лиза?

— Рикен ще бди като сова, сир! Рикен обещава! Ако види нещо съмнително, веднага ще ви предупреди! — отвърна момчето със сериозен поглед и закима енергично, изглеждайки горд от доверието и новата си задача. След миг Лиза се обади с изненадващо развълнуван глас:

— Като каза "сова", Рикен... сетих се нещо и аз, миличък! Помисли си хубаво! Много хубаво! Виждал ли си птичка, ловецо, която да ти е направила впечатление... една и съща птичка, да ни гледа — кацнала наблизо например, или някъде край нас?

— Птичка ли...? — замисли се момчето за момент и нещо светна в очите му. — Рикен е виждал странна птичка, мис! Виждал е! Птичка “вестител”! Те издават силен звук, щом видят големи зверове в горите! Тъй стана, когато ни нападнаха онези фенгове, мадам! “Вестителите” имат отлично зрение и слух и могат да усетят отдалеч, ако има нещо опасно в джунглата! И предупреждават с крясъци другите животни! Рикен не бе виждал вестител в Джак-ран никога... ама откакто се върнахме от пътуването си на запад, Рикен видя! И то не веднъж! Хич не бях се и замислял досега... Те не обичат Джак-ран заради шума и врявата, които дразнят острия им слух... Нямат работа тука, а Рикен видя “вестител” не веднъж! И сякаш... май все ни гледаше и се навърташе, сега като се замисля...

Лиза и Грен се спогледаха с напрежение. Избраниците знаеха, че опитни магове могат да използват сетивата на птички чрез вълшебство и да гледат на километри разстояние чрез тях, ако нещо ги вълнуваше. Самата Лиза бе използвала подобен номер, за да види битката при Толхаус, която бе на стотици километри от нея. Воинът в палатката отправи поредния си въпрос към младото момче:

— Рикен, можеш ли да ми опишеш как изглежда тази птичка? Какво я отличава? Как може човек да я познае?

— Ами... тя не е много голяма, с тъмносиньо оперение е, и по издутата ѝ гушка има много червени петънца, сир! Така се познава “вестител”... и по крясъка! Рикен може да пробва да го изимитира, ама... — каза младият ловец, видимо притеснен да не му се наложи да прави странни звуци пред своите приятели.

— Стойте тук! — рече Грен и се надигна бързо от масата, като се насочи към задния вход на голямата палатка. Дръпна бързо платнището и излезе отвън, оглеждайки внимателно околността за кацнали или летящи наблизо птички. И, естествено... на едно дърво, на около двадесет метра, беше кацнала средно голяма синя птичка с петнисто-червена, издута гушка. Тя гледаше внимателно към избрания боец и палатката, без да помръдва дори мъничко. Мъжът продължи да я наблюдава с втренчена изненада сигурно десет секунди, и в миг тя нададе кратък крясък и политна бързо над Джак-ран, изчезвайки в джунглите...

„Дявол да го вземе!“ — помисли си с яд избраният боец. С Лиза наистина се бяха отпуснали много! Бас държеше, че някой ги бе следил през цялото време и същият този някой се бе опитал да ги убие снощи...