Рикен стоеше с лице, пълно с неразбиране и объркване, докато Грен четеше съзнанието му и го гледаше с пълна концентрация право в очите. На избрания воин му трябваха десет секунди, за да види, че момчето няма задни мисли, мотиви или тайни, които да крие, след което се обърна към своята любима и ѝ кимна едва забележимо, с облекчение. Тя също видимо се отпусна и изражението на напрегнато очакване напусна лицето ѝ. Магьосницата веднага се извърна и се усмихна на младия ловец – може би с прекалена и леко престорена веселост. После му рече с глас, пълен с добронамереност и нежност:
— Не се тревожи, миличък! Всичко е наред! Ела, седни при нас! Все пак си у дома си, а ние сме за кратко твои гости. Не се тревожи за нищо! Ела...
Невръстният, тъмнокож ловец смръщи леко вежди, със съмнение в очите, но се подчини и с бавна и неуверена крачка се насочи към тях и седна на масата, на стола до Грен. Младежът започна да мести поглед между двамата избраници — все още объркан, незнаещ какво точно се случв ...