Двата телефона, склерозата и аз
Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все нещо си търся, но поне с мобилния нямам проблем: хващам стационарния, избирам десетте цифри... Чакам за телефонен звън, а чувам мелодия! Какво свири сега, като всичко съм изключила?
Ще се сетя..
Не само, че се сетих, но дори навреме, защото той още звъни. Това е gsm, моят gsm! Отивам да отговоря, докато не е спрял!
Е, аз затворих и той затвори.
Само дето ме разсея, та забравих: аз кого набирах?
Само спокойно. Спокойно, спокойно. Ще видя поне кой е бил. Чантата - черна, и телефонът - черен, и вече не свети... Налага се да изсипя всичко на пода. Намерих си очилата! Но забравих за какво изсипах чантата.
Ще се сетя. Аз се сещам, но не веднага.
Слагам си очилата. А, това вече е друго нещо: виждам джиесема и дори прочитам „пропуснато повикване”. Някой ме е търсил?!
Ами как не съм го чула? А може и да съм го чула, но да съм забравила. Аз някой път забравям.
Много познат номер! Толкова познат, че наизуст го помня. А! Ами това си е моят, стационарният! Никой не ме е търсил!
Поуспокоих се и всичко се сетих. Това аз съм си звъняла! Търсила съм си мобилния! Tози телефон само аз го ползвам и само за това го ползвам.
Малко съм разсеяна, но кой не е в тия времена. Майка ми, на осемдесет и две, не е, но тя се е пенсионирала на 55.
Всичко е добре, когато свършва добре: намерих си телефона и очилата си намерих. Трябва само да се сетя: за какво ми трябваше телефон, и то – мобилен?
А, да! Да видя дали е сутрин или вечер. А видях ли?
Нищо, пак ще погледна. Само че - къде ги сложих?
Няма ми ги: ни телефона, ни очилата.
Няма да се ядосвам! За какво плащам стационарен телефон, ако не да си извиквам с него мобилния?
Де да можех така да си повиквам и очилата, ами сега ще умра от страх да не ги настъпя, докато стигна до стационарния.
Но след това е лесно. Поне с мобилния нямам проблеми: набирам десетте цифри и той ми се обажда. Трябва само да се сетя... дали изобщо ми трябваше...
© Цонка Петрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Харесах , още си се подсмихвам
-
И аз благодаря,Руми,че си призна ,че ти е харесал! (усмивка).Много усмивки за теб и всички ,които прочетоха - аз каквото можах,направих,за да се усмихнете!!!!!!!
-
добро и усмихнато утро, мила Цонка...
порадва ме, усмихна ме и сивият ден засия...
сърдечен поздрав и от мен за светъл ден. -
Радвам се,че се посмяхме заедно :Кръстина,Петя,Натали,Теди,Рай,Любо.Това е първият ми опит в хумора и затова ви благодаря,че оценихте усилията ми да повиша градуса на настроението в сайта!!!!!!!
-
Прочетох и се смях ...смях се ама дали прочетох ...смея се хубаво ми е...Поздрав Яна!!!
-
!
-
Усмихна ме!
А дори не знаеш колко имах нужда точно от това днес!
Благодаря! -
Усмихваш! Поздрав! (:
-
Сложих го във Фейсбук
-
Много талантливо написан, оригинален разказ с актуално послание!
Поздрави за прекрасната авторка!
БЪДИ! -
Радвам се,че те разсмях!Защото това целях!Усмивка!
-
Случват се и тези неща... понякога като си на зор...
Разсмя ме!
Благодаря! -
Радвам се,Селвер,че ти е харесало,защото аз си го писах с голямо удоволствие!
-
Не се напрягай,Борис!Героинята ми не би могла да запомни нещо по-дълго от тези две думи.Благодаря за визитата!!!!!!
А ти, Вик, не се натъжавай!Аз само се размечтах за тази весела възраст!(усмивка) -
Не, мила Яна, не се смях...
Натъжих се от наглед неизбежното.
А толкова малко ни е потребно ако не успеем да го спрем,
поне да го отложим. -
Исках да напиша нещо, но забравих какво... както и да е- "последователна и аналитична мисъл"... със скрит смисъл!
-
Здравей Вик,добре дошъл!Работното заглавие беше "Любов по време на склероза".Да,комбинация от две ситуации ,при които част от паметта дава "заето!.Както и да е,ако не си се смял от сърце,значи не съм успяла!!!!
-
"Старост - нерадост"...
А дали не си имала и нещо друго предвид, освен биологическото остаряване? Знайно е, че Човек ползва активно минимална част от мозъчния си потенциал. Дали това не е било скритата цел на наглед делничният ти сюжет? Веднъж ме посъветва да "попитам лирическата ти героиня".
Сега питам автора!
Комплименти за стила - чете се леко и на един дъх. Нещо като разказите
на О'Хенри... -
Четох за склерозата,подготвям се психически - ЗАБРАВЯШ ВРЕМЕННО ЗА ТОКУ ЩО СТАНАЛИ НЕЩА,ИМАШ ПАМЕТ ЗА НЕЩА КОИТО СИ ЗАПОМНИЛА ПРЕДИ!!!
-
Хахаха... Мила, само да не забравиш десетте цифри, че тогава ще стане еднаааааа...
Поздрав! -
Благодаря ви Нели,Марина и Петя!РАДВАМ СЕ, ЧЕ МОЖАХ ДА ВИ ПОЧЕРПЯ СЪС СМЯХ !!!
-
Още се смея с глас!!!
-
Изключително смешен разказ, едва се въздържам от смях, ще се смея поне половин час, но навън разбирасе!!!
Всички искат да се вдигне възрастовата граница!!! -
Малко съм разсеяна, но кой не е в тия времена. Майка ми, на осемдесет и две, не е, но тя се е пенсионирала на 55.
Отлично скрито намигване!
Много ме развесели - като едни от любимите ми вицове: "Много ли ти е спешно!" -
Елена,много се смях на твоята страничка оная вечер и се чувствах длъжна и аз да те разсмея!Твоята оценка означава много за мен!Усмивка!
-
Мила ми приятелко боледуваме от една болест.Хайде ти като се представя6 на 110 години ти е простено ами аз на 60, а?Смях се.
-
Разказът е предизвикан и посветен - на тези,които искат да вдигнат възрастовата граница за пенсиониране.Моят протест!
В никой случай не е ирония към хората със здравословни проблеми.
Благодаря на Илко и Ивон!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
