Двата телефона, склерозата и аз
Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все нещо си търся, но поне с мобилния нямам проблем: хващам стационарния, избирам десетте цифри... Чакам за телефонен звън, а чувам мелодия! Какво свири сега, като всичко съм изключила?
Ще се сетя..
Не само, че се сетих, но дори навреме, защото той още звъни. Това е gsm, моят gsm! Отивам да отговоря, докато не е спрял!
Е, аз затворих и той затвори.
Само дето ме разсея, та забравих: аз кого набирах?
Само спокойно. Спокойно, спокойно. Ще видя поне кой е бил. Чантата - черна, и телефонът - черен, и вече не свети... Налага се да изсипя всичко на пода. Намерих си очилата! Но забравих за какво изсипах чантата.
Ще се сетя. Аз се сещам, но не веднага.
Слагам си очилата. А, това вече е друго нещо: виждам джиесема и дори прочитам „пропуснато повикване”. Някой ме е търсил?!
Ами как не съм го чула? А може и да съм го чула, но да съм забравила. Аз някой път забравям.
Много познат номер! Толкова познат, че наизуст го помня. А! Ами това си е моят, стационарният! Никой не ме е търсил!
Поуспокоих се и всичко се сетих. Това аз съм си звъняла! Търсила съм си мобилния! Tози телефон само аз го ползвам и само за това го ползвам.
Малко съм разсеяна, но кой не е в тия времена. Майка ми, на осемдесет и две, не е, но тя се е пенсионирала на 55.
Всичко е добре, когато свършва добре: намерих си телефона и очилата си намерих. Трябва само да се сетя: за какво ми трябваше телефон, и то – мобилен?
А, да! Да видя дали е сутрин или вечер. А видях ли?
Нищо, пак ще погледна. Само че - къде ги сложих?
Няма ми ги: ни телефона, ни очилата.
Няма да се ядосвам! За какво плащам стационарен телефон, ако не да си извиквам с него мобилния?
Де да можех така да си повиквам и очилата, ами сега ще умра от страх да не ги настъпя, докато стигна до стационарния.
Но след това е лесно. Поне с мобилния нямам проблеми: набирам десетте цифри и той ми се обажда. Трябва само да се сетя... дали изобщо ми трябваше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
