Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все нещо си търся, но поне с мобилния нямам проблем: хващам стационарния, избирам десетте цифри... Чакам за телефонен звън, а чувам мелодия! Какво свири сега, като всичко съм изключила?
Ще се сетя..
Не само, че се сетих, но дори навреме, защото той още звъни. Това е gsm, моят gsm! Отивам да отговоря, докато не е спрял!
Е, аз затворих и той затвори.
Само дето ме разсея, та забравих: аз кого набирах?
Само спокойно. Спокойно, спокойно. Ще видя поне кой е бил. Чантата - черна, и телефонът - черен, и вече не свети... Налага се да изсипя всичко на пода. Намерих си очилата! Но забравих за какво изсипах чантата.
Ще се сетя. Аз се сещам, но не веднага.
Слагам си очилата. А, това вече е друго нещо: вижда ...