Дядо Ицо гледа от Бакаджика
Произведение от няколко части
-
1580 2 15Prosa » Relatos
-
1564 3 14Prosa » Relatos
-
1554 5 19Prosa » Relatos
-
Prosa » Relatos
-
Prosa
-
Prosa » Relatos
-
Prosa » Relatos
-
1054 5 24Prosa » Relatos
-
Prosa » Relatos
-
Prosa » Relatos
-
Prosa » Relatos
-
Prosa » Bosquejos literarios
-
Prosa » Bosquejos literarios
-
Prosa » Bosquejos literarios
-
Prosa » Bosquejos literarios
-
Prosa » Bosquejos literarios
Прощавай, Поете! Прощавай драги Вазов! Но това не е твърде общо с онова, което е с Дядо Йоцо, но все пак има някакъв вътък в чергата на българската душевност.
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджиците, на припек, защитено от север и изток от студените течения на ветровете.
Като младо юначе Ицата, както го зовяха акраните му, по Божие кръщение Христо беше свободна душа, защото пасеше стадото на баща си Атанас по тучните поляни на Бакаджиците.
Но времето, тогава едно противоречиво, стана кооперативно и прибраха в общ овчарник цялото им стадо. Ицата ходеше да си понаглежда баранките, но понеже беше петнайстина годишен и на друг повериха овчарника...
Баща му попита началството в селото: защо така!?
И една нощ след кратка справка в селския съвет
отнесе една гора бой! Съветниците го оставиха край оградата на дома му. На сутринта Атанас вече беше предал Богу дух. На следващия ден го погребаха без свещеник, защото поп нямаха. Той беше на някакъв остров, заточен при неизбежни обстоятелства.
Христо остана без баща и овце. Не си беше помислял, как тъй баща му ще умре, здрав и прав и защо взеха на хората добитъка и земята!?
Следва продължение...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
