1 мин за четене
Прощавай, Поете! Прощавай драги Вазов! Но това не е твърде общо с онова, което е с Дядо Йоцо, но все пак има някакъв вътък в чергата на българската душевност.
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджиците, на припек, защитено от север и изток от студените течения на ветровете.
Като младо юначе Ицата, както го зовяха акраните му, по Божие кръщение Христо беше свободна душа, защото пасеше стадото на баща си Атанас по тучните поляни на Бакаджиците.
Но времето, тогава едно противоречиво, стана кооперативно и прибраха в общ овчарник цялото им стадо. Ицата ходеше да си понаглежда баранките, но понеже беше петнайстина годишен и на друг повериха овчарника...
Баща му попита началството в селото: защо така!?
И една нощ след кратка справка в селския съвет
отнесе една гора бой! Съветниците го оставиха край оградата на дома му. На сутринта Атанас вече беше предал Богу дух. На следващия ден го погребаха ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация