19 feb 2010, 23:56

* * *

  Prosa
1.5K 0 12
1 мин за четене

  Не беше студено, просто духаше вятър. А аз вървях... Вървях сама по огромните, оживени улици и се сбогувах с мечтите си.
  Не валеше дъжд, само сълзите се стичаха мълчаливо по бузите ми. Някои хора ме гледаха с любопитство и съжаление, но не ме интересуваше. Аз просто вървях все по-бързо в опит да догоня изплъзващите се блянове... Но не успях... С последни сили седнах на една пейка и загледана в нищото, започнах да си спомням...
 Бях на 10 или 11 годинки, когато за първи път в главата ми се настани мисълта, че знам какво искам да правя с живота си. Споделих с майка ми, а тя се усмихна. Но погледът ù казваше "Някакви детски щуротии. Ще ти мине. Та ти си момиче"... Обаче не ми мина, само идеята ми претърпя леки изменения. Така на 14 вече бях влюбена в небето и знаех - ще стана летец. Този път се опитах да говоря с баща ми. Той ме погледна и каза "Щом си решила". И аз действително бях решила твърдо...   
  Как се радвах на небето. Как мечтаех, че ще поздравявам облаците от кабината на самолета, ще се гоня с птиците и ще летя към слънцето. Виждах се да бягам към "своята" машина, заедно с колегите си (до един мъже) и да ми признават, че съм най-добра, когато се приземя. Мечтаех ли, мечтаех и все по-силно се привързвах към тази своя мечта. Тя стана смисълът на живота ми. А всеки път, когато виждах самолет, сърцето ми трепваше и с усмивка си помислях "Един ден и аз ще летя."...   
  Но не полетях... И никога няма да полетя...
  Сълзите горчиво се лееха и попиваха в косата ми. Хората подминаваха, без да обръщат внимание на случващото се около тях. Само едно малко момченце спря до мен и ми подаде някакво цвете, откъснато от близката градинка, с думите "Хубава какичко, недей да тъжиш." След което се усмихна с онази искреност и топлота, на която са способни единствено малките, невинни деца. Спомних си погледа на майка ми, казващ "Ти си момиче." Да, аз наистина съм момиче. Но нима момичетата нямат право на момчешки мечти?!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...