19 февр. 2010 г., 23:56

* * *

1.5K 0 12
1 мин за четене

  Не беше студено, просто духаше вятър. А аз вървях... Вървях сама по огромните, оживени улици и се сбогувах с мечтите си.
  Не валеше дъжд, само сълзите се стичаха мълчаливо по бузите ми. Някои хора ме гледаха с любопитство и съжаление, но не ме интересуваше. Аз просто вървях все по-бързо в опит да догоня изплъзващите се блянове... Но не успях... С последни сили седнах на една пейка и загледана в нищото, започнах да си спомням...
 Бях на 10 или 11 годинки, когато за първи път в главата ми се настани мисълта, че знам какво искам да правя с живота си. Споделих с майка ми, а тя се усмихна. Но погледът ù казваше "Някакви детски щуротии. Ще ти мине. Та ти си момиче"... Обаче не ми мина, само идеята ми претърпя леки изменения. Така на 14 вече бях влюбена в небето и знаех - ще стана летец. Този път се опитах да говоря с баща ми. Той ме погледна и каза "Щом си решила". И аз действително бях решила твърдо...   
  Как се радвах на небето. Как мечтаех, че ще поздравявам облаците от кабината на самолета, ще се гоня с птиците и ще летя към слънцето. Виждах се да бягам към "своята" машина, заедно с колегите си (до един мъже) и да ми признават, че съм най-добра, когато се приземя. Мечтаех ли, мечтаех и все по-силно се привързвах към тази своя мечта. Тя стана смисълът на живота ми. А всеки път, когато виждах самолет, сърцето ми трепваше и с усмивка си помислях "Един ден и аз ще летя."...   
  Но не полетях... И никога няма да полетя...
  Сълзите горчиво се лееха и попиваха в косата ми. Хората подминаваха, без да обръщат внимание на случващото се около тях. Само едно малко момченце спря до мен и ми подаде някакво цвете, откъснато от близката градинка, с думите "Хубава какичко, недей да тъжиш." След което се усмихна с онази искреност и топлота, на която са способни единствено малките, невинни деца. Спомних си погледа на майка ми, казващ "Ти си момиче." Да, аз наистина съм момиче. Но нима момичетата нямат право на момчешки мечти?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...