Идеалният
Профуча покрай него като побесняла котка. Личеше си, че е много ядосана. Блъсна грубо ръката му и разплиска горещата шкембе чорба по масата. Встрани го чакаше една прегоряла свинска пържола, която за негова радост, остана незасегната. Заведението беше задимено, неугледно, само за мъже с хищнически апетит и без изисквания за хигиена. Красива жена, макар и гневна не се вписваше никак в обстановката. Тя се завъртя търсейки някого и после за учудване на всички, дори и за негово, седна на масата му.
„Не е мой тип. С тези разпилени руси коси, сини очи и дълги крака прилича на излъскано барби. Предпочитам чернооки миньончета, по-нежни и естествени са.” – помисли си той. Усещаше, че нещо ще се случи, но реши да е само наблюдател. Беше гладен и не желаеше проблеми.
- Какво ме гледаш, глупако? Яж. – стрелна го тя с нейните сини мълнии в очите.
Той я изгледа враждебно, но бяха на едно мнение. Имаше намерение да се нахрани. По-късно щеше да убие времето в някой приятен, нощен бар. Нахвърли се по мъжки на изстиващата шкембе чорба. После щеше да се оправя с „куклата”, ако продължаваше да досажда. Около него се разнесе пикантния аромат на чесън и оцет. Дамата сбърчи гнусливо нос. Въпреки това не избяга, а си поръча кафе с минерална вода. След като сервитьорката им обърна гръб, тя отново се втренчи изучаващо в него. Изражението й придоби по-мек вид. Явно ураганът от чувства в нея се разсейваше, а може би гледката, която й предлагаше й хареса. Знаеше, че е привлекателен мъжкар, но определено тук не беше място за романтични срещи.
- Ти сам ли живееш? – изведнъж го попита тихо и някак си примирено.
- Ами ... да. Защо? – отговори като не спираше да унищожава усърдно последните остатъци от пържолата.
- Приемаш ли гости? Може ли да дойда при теб? – продължи тя. По лицето й пробяга смущение, но сините й очи го гледаха настойчиво.
„Ауу котката предлага примирие на лъва. Не е мой тип, но какво пък...”. Помисли си той доволен, но отговори почти спокойно:
- Няма проблем. Винаги приемам гости.
На сутринта тя си тръгна тихо и мълчаливо почти като крадец. Единствено белезите по гърба му напомняха за нейната страст и стаеният гняв към някой друг... Така не призна, че я бяха зарязали, примамвайки я в това мизерно заведение за самотници.
„Някои мъже са истински гадняри”. – помисли си той. Ролята на утешител не му беше чужда, но в този случай чувстваше и нещо друго.
„ Не е мой тип. Ще й звънна само да разбера как е...Все пак е жена.” - реши на другия ден. По-късно отново вечеряха в нейният апартамент, а сутринта той се прибра със самоуверената походка на доволен лъв.
Продължи да я утешава, а след два месеца сключиха брак. Бяха влюбени и щастливи. Така и не разбра, че детето, което по-късно роди не беше от него. Той не беше нейният тип мъж, но беше идеалният съпруг и баща.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
“Утешителят” - добро заглавие за разказа. Подарявам го, безплатно е😉. Знам, че имаш чувство за хумор, затова. То моето е такова, че все като подаря нещо ми се сърдят. Кифлите се сърдят, не говоря за дами🤐. Ама пък аз кифли не ям, предпочитам пържоли. С шкембе чорба.
-
Права си! Приятна вечер и на теб! 😃
-
Само бих добавила, че жените не отстъпваме по нищо на мъжете.
Приятна вечер, Петя! -
Всички жени сме до някъде такива,и на мен ми е много приятно.
-
Това са мъже, които мислят, че жените сме коварни същества, а с разказа си аз одобрявам това поведение. Героинята ми постъпва подло, а няма нито упрек или наказание за нея...значи и аз съм такава.
Благодаря ти за високата оценка. Не е необходимо да ми пишеш на Вие. Приятно ми е да си общуваме приятелски. -
Може би,са като господина от разказа или просто не разбират жени,като героинята ви! Продължавайте все така, важното е човек да пише от сърце,а вие талант имате,и то голям!
-
Благодаря ти, Петя! Истината е, че разказчето се харесва повече от жените. Имаше мъже-читатели, които ми се бяха разсърдили.
-
Страхотен разказ!Самата истина за живота много хора в днешно време.
-
О, дааа! Защитих блондинките /макар че, аз не съм такава/
Кети, не зная какво обичаш, но искам да те поздравя с това - музикален поздрав за теб:
https://www.youtube.com/watch?v=7gphiFVVtUI
Благодаря ти! -
Чудесен разказ! Жената е велика сила, нали!
-
Благодаря ти, Надежда! Радвам се, че ти е харесало разказчето ми. Поздрави!
-
Майстор си на късия разказ,Кате!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аз пък не обичам пържоли, а шкембе чорба не съм кусвала и не съм барби. Може би затова като го писах ми беше забавно.
Благодаря за предложеното заглавие. Приемам всякакви подаръци, особено ако са безплатни.