генек (Георги Коновски)
1882 13656
27 jul 2018, 8:11

Интелигентен човек 

  Prosa » De humor
748 2 20
5 мин за четене

Учителят Николов стоеше в полуусмихната поза и се мъчеше да преброи шарките по килимчето пред вратата. Насреща му, блажно ухилен, бизнесменът Йорданов, доскоро Вичо от петия етаж, припалваше сочна пура. Разпали я, духна към събеседника си, сетне размаха ръка, та да отгони дима, който нахален като просител се мъчеше да проникне в дома му.

- Ами, господин Йорданов – рече отново учителят – просто така стана... Трябва да платя тока, че и водата, а от общината бавят заплатите, пък жената уж щеше вчера да вземе нещо... Те нали тяхното предпиятие го приватизираха, ама собствениците са едни офшори, та... Само петдесет лева... за няколко дни...

Бизнесменът пак завъртя ръката-вентилатор. Не бързаше. Едно, че в къщи беше само жена му – а кой нормален човек има тема за разговор с жена си след двадесет години ярем – и второ, че отдавна мечтаеше за тоя момент.

- Даскале, даскале, – внушително каза той – едно време ти приказвах: „Пиши тромбето на сина, ще ти потрябвам”, пък ти – чест, авторитет, не знам кво си... Е, че що не ти стигат парите? Нали уж драскаше по вестниците, трябва да си пълен с мангизи?

Николов тихо изпъшка. Ах, как не му се стоеше пред тоя мазен, охранен, ограничен новобогаташ! Не стига, че навремето писа тройка на синчето му само, защото не му беше удобно да откаже на комшията, не стига, че търпеше приказките му през двете години, докато беше безработен: „Тъй, тъй, даскале – и мама така викаше: „Учи, та да не работиш!”, не стига, че виждаше, дразнеше се, не можеше да спи от яд пред откровените мошеничества на набедения бизнесмен, ами и сега...

Ох, да не беше жена му... Но тя едва ли не със сълзи го изпрати – да моли, да проси, обаче пари да донесе! И тя не знае какво иска! Веднъж приказва колко е лошо, дето разни парвенюта се пишат първи граждани, друг път му трие сол на главата: „Хората пари правят, а ти...”.

Един път не издържа и рече направо: „Правят, ама аз нямам кога! От сутрин до вечер работя!” …И си взе белята. Като седна да му опява какви я искали навремето, как един от тях завъртял куп далавери, дори успял да излежи присъдата и вече се прибрал в къщи, пък жена му... той в затвора, тя с лисици по раменете и норки на гърба, че защо не послушала майка си, тя хубаво й викала: „От даскал човек не става! Той само книжките си гледа, не знае да живее като хората!”.

Вярно, веднъж – но само веднъж - в прилив на безумна смелост Николов й беше изложил теорията си за хората и животните, но и досега съжаляваше за това.  „Ех, Марче, - беше рекъл – хората са вечно недоволни от постигнатото, а животните са тези, дето се задоволяват с храна и материални удобства. Виж прасето – хапва си до насита, че и оттатък, лежи цял ден – това ли е живот? Само около Коледа възникват малки проблеми, но за всичко се плаща!”.

А тя отново го беше пратила на другия ден до пазара – едно, че трябваше нов супник да купи вместо счупения, друго, че градската поликлиника беше наблизо – да го зашият и превържат.

- Само за няколко дни – отново промъмла учителят, ненавиждайки се.

Господин Йорданов отново разгони облаците, махна с ръка, прежали пет минути скука в повече при жена си и извади свитък банкноти.

- На ти сто, че нямам дребни. И не бързай – като имаш, тогава ще ги върнеш. А тия дни ще те потърси един мой човек. Дъщеря имал при вас, трябвало й успех за дипломата, та...

Учителят Николов се прибра в къщи, мълчаливо подаде банкнотата на жена си, легна на дивана и взе някаква книга. Не му се говореше, дори не обърна внимание на мърморенията откъм кухнята: „Пише! И за какво пише като никой никакви пари не му праща? Само хаби левчета за пликове и марки. Че и хартията поскъпна... Драскач! Той ще оправя света! Живота си не може да оправи...”

Но това си беше редовната вечерна порция и учителят беше свикнал да живее като котето – затваря се, не обръща внимание на познатите звуци и все някак си преживява.

Обаче, на другия ден му беше трудно да преживее. Отново в школото им беше дошъл някакъв шеф от просветните, та обясняваше защо и тоя месец парите ще дойдат със закъснение. Упоен от величието си, началникът кореше събранието:

- Ама вие сте интелигентни хора, не може така! Ха нещо малко се забави –и протестирате! Ами радвайте се, че имате работа – я що народ съкратиха! И работете, за детските очички работете...

Учителят Николов не издържа:

- Но аз не съм канибал, господине, не се храня с очи...

След плахият смешец, началникът укорно продължи:

- Стига с тия неподходящи за интелигентните хора кикоти! Трябва да проявите разбиране, възрожденски дух...

Решил да бъде интелигентен, учителят си замълча, макар да виждаше съвсем не възрожденския вид на госта. Но така си е – едни трябва да живеят с дух, други – сред материята. Нали интелигентността задължава...

Вечерта отиде да плати водата и тока. Изслуша мълчаливо хоканията на инкасаторките, изградени в единен стил – „Може ли така, интелигент уж! Хората откога си платиха, а той...”, а в къщи го очакваше неприятна изненада. Бяха изключили телефона и не можеше да разбере как е дъщерята в далечния град. Трябваше да отиде на сутринта и плати, а там отново го очакваха укори на тема „Интелигентност и плащане”. Както да се прави – виновен е!

И заспа интелигентът Николов, и засънува – едни розови сънища засънува, дето само в пубертетските глави едно време се мотаеха. Родината, ама една нова, красива, с умни и разумни хора начело, водена от интелигенти, напътствана от мъдреци. С музеи, кина, читалища, с големи и светли книжарници, с бодри ученици, бързащи да поемат по трудния и желан път на науката и изкуството...

Пробуди се, облям в пот, с биещо метрономно сърце. Пфу, аман от носталгични кошмари. Време е да ги забрави, историята не се връща,нали?

Ама какво да се прави – интелигент нещастен.  

А интелигентите живеят или в миналото, или в бъдещето.

И никога не успяват да се уредят в настоящето...

 

 

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

https://genekinfoblog.wordpress.com/

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??