Седях в дъжда на една пейка сам сама.
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща.
И пак го видях. Спрях го и го запитах:
- Вчера ми се присмяхте, защо така?
Той се усмихна, седна до мене и каза:
- Смешно е колко зле изглежда светът през очите на незнаещия.
Попитах го какво трябва да значи това.
Той отговори:
- Хората се мразят за много неща. Хвърлят живота си на вятъра, а даже и не подозират за това. ...