the-secret-girl (Александра Иванова)
66 18
18.12.2011 г., 13:15 ч.

Животът през очите на незнаещия 

  Проза » Разкази
684 0 5
1 мин за четене

Седях в дъжда на една пейка сам сама.
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща.
И пак го видях. Спрях го и го запитах:
 - Вчера ми се присмяхте, защо така?
Той се усмихна, седна до мене и каза:
 - Смешно е колко зле изглежда светът през очите на незнаещия.
Попитах го какво трябва да значи това.
Той отговори:
 - Хората се мразят за много неща. Хвърлят живота си на вятъра, а даже и не подозират за това.
 - Старче, и какво те прави толкова умен?
 - Девойко, чувала ли си някога песента от разбити сърца?
 - Да, кой не я?!
 - Мислиш, че си много умна, виждам това, но не си права. Хората са слепи пред страха, дете, а когато го срещнат, отричат! Те не признават истинските проблеми, защото няма такива.  Ядосват се за малки неща от страх да не си провалят живота. Има много мизерия по света, има и много заблудени сърца. Но хората ги е страх да видят това и са обсебени от идеята за живота.
 Стана той и тръгна отново в дъжда.
 Бях объркана... Извиках:
 - Изчакайте, Господине, какво трябва да значи всичко това?
 Той се обърна и отново се засмя.
 - Запомни едно от мен, дете! Силен и умен е този, който умее да живее щастливо, въпреки тъгата! Защото животът не е труден, просто незнаещият го вижда така!

© Александра Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??