Животът през очите на незнаещия
Седях в дъжда на една пейка сам сама.
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща.
И пак го видях. Спрях го и го запитах:
- Вчера ми се присмяхте, защо така?
Той се усмихна, седна до мене и каза:
- Смешно е колко зле изглежда светът през очите на незнаещия.
Попитах го какво трябва да значи това.
Той отговори:
- Хората се мразят за много неща. Хвърлят живота си на вятъра, а даже и не подозират за това.
- Старче, и какво те прави толкова умен?
- Девойко, чувала ли си някога песента от разбити сърца?
- Да, кой не я?!
- Мислиш, че си много умна, виждам това, но не си права. Хората са слепи пред страха, дете, а когато го срещнат, отричат! Те не признават истинските проблеми, защото няма такива. Ядосват се за малки неща от страх да не си провалят живота. Има много мизерия по света, има и много заблудени сърца. Но хората ги е страх да видят това и са обсебени от идеята за живота.
Стана той и тръгна отново в дъжда.
Бях объркана... Извиках:
- Изчакайте, Господине, какво трябва да значи всичко това?
Той се обърна и отново се засмя.
- Запомни едно от мен, дете! Силен и умен е този, който умее да живее щастливо, въпреки тъгата! Защото животът не е труден, просто незнаещият го вижда така!
© Александра Иванова All rights reserved.
